Може ли да се гледа на историята на човешкия разум като на история на постепенното отдалечаване на субекта на възприятието от реалността? "For in much wisdom there is much grief; and increase of knowledge increaseth sorrow." Предишното тълкуване - разумът като внушаващ песимизъм инструмент на историческия опит може би е само един аспект на това твърдение на древния пророк. Съвременният поглед към интелектуалния апарат показва, че разумът е едновременно източник и продукт на рефлексията - т.е. процеса, който създава самоотражение на шаблоните на възприятие в перцептивното поле. Хипнотичната сила на описанието на света нараства заедно с усъвършенстването на абстрактните схеми и модели, заедно с увеличаване броя на категориите и съответно на предметите за манипулации, с които от векове е зает философстващият разум.
Мисленето започва с разбирането. Всяка мисловна дейност е изградена въху познаването, а познаването е повторение на наученото. Всичко това е ужасно тривиално, но на практика ние непрекъснато игнорираме това разсъждение. И в умствената парадигма, създадена от европейският тип мислене, по отношение на възприятието може да бъде формулиран само един въпрос: къде се намира източникът на впечатлението? Ако е в съзнанието, той няма обективна реалност, ако е отвън - той трябва да бъде изучаван. Но парадигмата е парадигма точно защото е самодостатъчна. И затова всички мислители са отговаряли на въпроса "къде", без никога да се замислят, че са възможни различни позиции на възприятието, които определят какво и как възприемаме, а също така и къде.
Мисленето започва с разбирането. Всяка мисловна дейност е изградена въху познаването, а познаването е повторение на наученото. Всичко това е ужасно тривиално, но на практика ние непрекъснато игнорираме това разсъждение. И в умствената парадигма, създадена от европейският тип мислене, по отношение на възприятието може да бъде формулиран само един въпрос: къде се намира източникът на впечатлението? Ако е в съзнанието, той няма обективна реалност, ако е отвън - той трябва да бъде изучаван. Но парадигмата е парадигма точно защото е самодостатъчна. И затова всички мислители са отговаряли на въпроса "къде", без никога да се замислят, че са възможни различни позиции на възприятието, които определят какво и как възприемаме, а също така и къде.
